РАЗРУШИТЕЛИ НА ИКОНОМИКАТА
В навечерието на 10 ноември 1989 г. икономиката на България не беше в най-доброто си състояние. За криза все още не можеше да се говори, но икономическите показатели не бяха така добри, както десет години по-рано. В началото на 80-те години висшето партийно и държавно ръководство на страната за първи път след 1944 г. даде по-голям шанс за развитие на производството на предмети за потребление. Закупени бяха сравнително много лицензии за производство на такива стоки, в резултат на което се увеличи и вътрешното потребление, и износа, ускори се растежа на икономиката на страната като цяло. Паралелно с това се поддържаше и растежа в другите отрасли с оглед в близко бъдеще българската икономика като цяло да запази динамиката на ръста на брутния вътрешен продукт, характерна за края на 70-те години, както и да оптимизира неговата структура в посока всестранното задоволяване нарастващите потребности на обществото. Такива бяха и директивите на партийните конгреси.
По същото време, обаче, в света настъпиха съществени промени, негативното влияние на които върху социалистическия блок като цяло и особено върху България не можеше да се избегне. По-горе вече стана дума за събитията в Полша, но това не беше всичко. На президентския пост в Съединените щати застана Роналд Рейгън, който обяви кръстоносен поход срещу комунизма. През 1981 г. на площад Сан Пиетро в Рим бе извършено покушение срещу Папа Йоан Павел ІІ, за чието организиране бяха обвинени съветските тайни служби и техните братя по оръжие от Държавна сигурност на НРБ. Нещо повече, за съучастници на извършителя на атентата турският гражданин Мехмед Али Акджа, член на турската терористична организация "Сивите вълци", бяха набедени български граждани. За краткото време докато течеше следствието и последвалият го съдебен процес, граденият дълги години международен престиж на България пострада доста сериозно. Покрай този съдебен фарс българската държава бе обвинявана и в други грехове - от незаконна търговия с оръжие, до мащабен наркотрафик, покровителстван от правителството. От тези клевети и недоказани обвинения нямаше как да не пострада външнотърговския баланс на страната, особено по така нареченото второ направление. Като прибавим към всичко това и няколко поредни недобри селскостопански реколти поради неблагоприятни атмосферни условия икономиката започна да изпитва затруднения.
В края на 1984 и началото на 1985 година по решение на Политбюро на ЦК на БКП бе извършена принудителна смяна на имената на лицата от турски произход, живеещи в България. Последиците от тези действия също понижиха българския рейтинг в международен план. Негативните за страната събития следваха едно след друго. През 1985 г. , след смъртта на съветския лидер Черненко за пръв пъртиен и държавен ръководител на СССР бе избран Михаил Горбачов, политик от новото поколение съветски ръководители, утвърдили си след Втората световна война. Горбачов определено не симпатизираше на Тодор Живков, който беше доайен сред ръководителите на страните от СИВ и Варшавския договор. Заговори се дори за премахване от съветска страна на някои привилегии, които България ползваше в отношенията си със СССР, особено в доставките на суровини за българската промишленост.
Малко по-рано на върха на управлението на международните икономически отношения на България бе издигнат Андрей Луканов - Министър на външноикономическите връзки, а негов заместник бе младият тогава Георги Пирински. На пръв поглед - нищо лошо, и двамата са представители на по-младата генерация български управленци, интелигентни и образовани хора, такива от каквито България изпитваше остра нужда на най-високите етажи на управлението. Съвпадение или не, но точно по тяхно време външният дълг на страната започна да нараства, а парите, с които западните банки кредитираха България сякаш изчезваха, не се инвестираха в отрасли, производства и проекти, които да гарантират бърза възвръщаемост, а страната все повече изпитваше остра нужда от нови финансови ресурси. Въпреки това националната икономика вървеше напред, но темпове й намаляваха и опасността от забуксуване ставаше все по-реална. Необходими бяха бързи промени, при това не кадрови, както през последните няколко десетилетия, а структурни. Те не закъсняха,но преди да бъдат извършени народът трябваше да бъде подготвен за това. На редица пъртийни форуми постепенно се утвърждаваше убеждението, че стопанските единици трябва да разполагат с по-голяма самостоателност и все повече да се приближават до пазарните принципи на стопанско управление. Паралелно с уедряването на стопанските предприятия в България, след дългогодишно прекъсване, бе даден стартът на частната стопанска инициатива. През 1988 г. чрез 17-то и 35-то постановление на Министерския съвет се даде възможност редица видове услуги и някои немащабни видове производства да бъдат развивани извън държавния и кооперативния сектор. Това бе извършено под формата на създаване на възможност на по-можещите и инициативни граждани да разгърнат творческите си способности с цел повишаване всестранното задоволяване потребностите на трудещите се. На пръв поглед изглеждаше, че става дума за допълнително натоварване на по-предприемчивите българи в извънработно време, но практически тогава се появиха първите стопроцентови частници в рамките на закона.
Този експеримент освен, че подготвяше почвата за по-нататъшни икономически реформи, трябваше да подготви и общественото мнение за това. При появата на първите частни таксита, например, отношението към тях беше силно негативно и този негативизъм продължи няколко години - чак до първите законодателни промени, намерили отражение в Търговския закон през 1991 г. Частникът презрително беше наричан печалбар, бакшиш, спекулант, черноборсаджия. Това, разбира, се, беше неизбежно след насажданата няколко десетилетия ненавист към всичко частно. Тук трябва да споменем, че
вторник, 1 август 2017 г.
събота, 21 февруари 2015 г.
СЛЕД СТОТЕ ДНИ НА КАБИНЕТА "БОРИСОВ-2"
Не е трудно да се даде оценка на правителство, което за сто дни е направило 100 и повече гафа. Ясно е, че тя е слаба. Още при преговорите за формирането му беше ясно, че след заклинанията на партийни лидери /Кунева, Кънев, Лукарски, Симеонов/ в никакъв случай да не се коалират с ГЕРБ, както и след предизборните изявленията на Бойко Борисов, че ако ГЕРБ няма абсолютно мнозинство няма да участва в коалиции, ако тази коалиция стане факт, тя ще бъде на безпринципна основа, в разрез с предизборните обещания на всеки от коалиционните партньори и единствено в тясно партиен и личен интерес на съставляващите я партии, фракции и лица. Ясно е, че подобно формирование може да функционира единствено на принципа на орела, рака и щуката и с оглед на неизвестността по отношение на продължителността на съществуването му, основната му цел ще бъде по най-бързия начин да се окопае здраво във властта и да задвижи всички механизми, които да му гарантират максимално извличане на партийни и лични дивиденти.
След 100 дни спокойствие и пълна толерантност от страна и на противници, и на подкрепящи кабинета /за разлика от предшестващото го редовно правителство на Орешарски, принудено да работи в условията на ежедневен натиск от организираните от опозицията противозаконни улични протести и безредици/, дойде ред на оценките за работата му. Малко изненадващо вместо отчет на министър-председателя в общественото пространство се тиражираха самохвалебствени и розови самооценки на вицепремиерите, които трябваше да втълпят на обществото, че много е случило с втория мандат на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт и ръководеното от него правителство. Малко странно, но в самото начало на оценката си за стоте дни на кабинета вицепремиерът Румяна Бъчварова извежда на първо място като голям правителствен успех разработването на програмата, в която са разписани приоритетите, целите и мерките на правителството, нещо което се съдържа в програмната декларация на коалиционните партньори при сключването на коалиционното споразумение за съставянето на коалиционния кабинет по формулата 2+1+1. Три месеца и половина след конституирането си правителството изтъква като най-голям свой успех програмата си, която е, всъщност, е заложена в коалиционното споразумение и, забележете, следващата стъпка щяла да бъде разработването на индикатори за отчитане работата по изпълнение на задачите, залегнали в правителствената програма. Не може да не направи впечатление и фразата: "Имаме четири вицепремиери и това е съзнателно управленско решение, чиято цел е да оптимизира процесите на управление." Общата фразеология и никаква конкретика преобладава и в оценките на другите вице-та, като Томислав Дончев внася известно разнообразие с предизвикващата ако не смях, поне усмивки, фраза: "Когато всеки ден някой ти диша във врата, това зарежда цялата конструкция с една вътрешна самокритичност". Какво дишане, какъв врат, каква конструкция, каква самокритичност? Кунева и Калфин също смятат първите 100 дни на правителството за изключително успешни. Вероятно министър-председателят Борисов е бил посъветван от PR-ите си да остави самохвалствата на заместниците си. Все пак при оценка за качеството на едно управление по-важно е мнението на обикновените избиратели, независимо дали да привърженици на управляващите или на опозицията. Според любимата на министър-председателя социологическа агенция "Алфа Рисърч", на която самият той казва, че има доверие, след първите сто дни на кабинета недоверието към него е 36%. Според "Галъп" недоверието е дори по-високо - 56%.Същият показател за правителството на Орешарски е 29% при почти еднакво доверие - около 23%. Накратко казано, кабинетът "Борисов-2" на четворната коалиция "ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ" със стабилно парламентарно мнозинство и действащ в абсолютно спокойни следизборни условия, за каквито кабинетът "Орешарски" не можеше и да мечтае, след сто дни управление консумира цели 7% неодобрение в повече от предшествениците. За това, разбира се, има причини и първата от тях е неспазването на предизборните обещания на всеки от коалиционните партньори от правителствената коалиция. Останалите причини са в провежданата правителствена политика и разминаванията ѝ със залегналите в програмата на коалицията принципи като "върховенство на закона; добро управление; демократичност; честност и отговорност към гражданите; гарантиране на правата, сигурността и благосъстоянието на гражданите; съхраняване и развитие на националната идентичност; споделена отговорност; прозрачност; толерантност, недопускане на дискриминация и дезинтеграция; противопоставяне на езика на омразата и националпопулизма". Безспорно това са добри пожелания за всяко едно управление, стига те да бъдат приведени в действие. За съжаление това не се случи през първите сто дни на четворната коалиция. Точно обратното:
В областта на ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА /разписан на първо място приоритет в програмната декларация на коалиционното споразумение/ управляващите често акцентират върху задълбочаването на про-анлантическата и про-европейската ориентация на България, забравяйки, че това задължително трябва да става в съответствие с националните интереси на България, още повече, че влизането и в НАТО, и в Европейския съюз бе извършено без допитване на българските граждани. В резултат на провежданата външна политика правителството откровено нарушава залегналия в собствената му програма принцип на съхраняване и развитие на националната идентичност, а България във все по-голяма степен губи националния си суверенитет.
В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА вместо очакваните реформи, които да прекратят или поне да редуцират непрестанните критики от страна на Европейската комисия, скандалите не стихват, а българските граждани отново остават излъгани в надеждите си за справедливо правораздаване.
Въпреки амбиционните мерки, набелязани в правителствената програма за оживление на ИКОНОМИКАТА, то така и не се случва. Точно обратното - регистрират се по-лоши показатели от предходния период. "Подобряване на бизнессредата за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители", "структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата", "опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес" са само част от многословните мерки, които трябва да стимулират икономиката и които едва ли ще бъдат приложени. Резултатът е буксуването на икономиката и липсата на икономически растеж.
В сферата на ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ разминаването между програмните намерения и реалността е може би най-голямо. От пожелателните програмни намерения в областта на публичните финанси като "ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг" и други през 100-те дни на правителството не остава почти нищо. Безконтролното харчене на пари и покриване на отварящите се дефицити чрез все по-големи кредити е официална политика на правителството. Изтегленият вече кредит от правителството за покриване на дефицита до края на годината и решението за емитирането на няколко пъти по-голям дълг в следващите години реално вкарва страната в дългова спирала, от която при зле работеща икономика и нищожен икономически растеж България трудно би излязла.
По отношение на ЕВРОФОНДОВЕТЕ сегашното правителство продължава политиката на предишния кабинет, ръководен от Бойко Борисов, която затвърждава практиката за инфраструктурни проекти да се разчита единствено на финансиране по линия на оперативни програми на Европейския съюз и предопределя безпомощността на България да се справя със собствени сили при реализирането на по-мащабни други проекти.
За ЕНЕРГЕТИКАТА времето на образцово развиващ се отрасъл, при това с преобладаващо държавно участие става все по-далечен спомен. През последните няколко години ГЕРБ и лично Бойко Борисов имат изключителни "заслуги" за това. След спирането на проектите АЕЦ "Белене" и "Южен поток" България е изправена пред сериозна енергийна криза с далечен хоризонт напред в бъдещето. Заедно с това неизгодно сключените договори с енергоразпределителните дружества, както и с производителите на енергия от ВЕИ, обричат енергийния отрасъл на пълен колапс в най-близко време. Камуфлажните инициативи на премиера пред медиите и в Брюксел са повече от смехотворни и нямат никакъв шанс да замажат вината за пропуснатите ползи от провала на големите енергийни проекти. В областта на българската енергетика най-лошото предстои.
Поредният опит за ликвидиране на пътническите превози на БДЖ /за щастие несполучлив, благодарение на масовите протести на заетите в системата на жп-транспорта и потърпевшите граждани/ говори за последователно провеждана правителствена политика на фалит за една от най-старите държавни фирми в България с цел удовлетворяване на частни интереси в областта на ТРАНСПОРТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА.
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО продължава да запада. Контролираното от правителството избирателно насочване на паричните потоци по линия на еврофондовете в определени посоки и липсата на ефективен контрол при усвояването им поставя обикновените селски стопани в неравностойно положение, чрез което се ускорява процеса на масовото обедняване обезлюдяване на българските села.
По отношение на ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД правителството предприе редица мерки за преструктуриране на системата, които обаче, не доведоха и не се очаква да доведат до осезаеми от обществото позитивни промени. Точно обратното - наблюдава се известна ескалация в дейността и на организираната престъпност, и на битовата такава. Поредица от показни убийства са убедително свидетелство за това. МВР продължава да е губещата страна в борбата с корупцията.
Колкото и нелицеприятни да изглеждат описаните по-горе констатации за дейността на правителството през първите му сто дни, най-потресаващата част от оценката е в сферата на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО и СОЦИАЛНАТА СФЕРА. Общото между двата ресора в случая е, че и в здравеопазването, и в социалните дейности най-безогледно и най-масово се потъпкват конституционните права на българските граждани. Наистина, това се е правило и се прави от всички правителства, управлявали през последните 23 години, но именно ръководените от Бойко Борисов две правителства са най-антисоциални и нехуманни по отношение на огромни социални групи. По време на кабинета "Борисов-1" официалната безработица в България достигна рекордните 13%, увеличена бе възрастта за пенсиониране, а от медицинско обслужване бяха лишени около 1.5 милиона българи. Действителното положение беше още по-лошо тъй като реалната безработица фактически е двойно по-голяма и от конституционното си право на труд са лишени на 1 милион български граждани. Още в началото на дейността на сегашното правителство бе рестартирана процедурата за увеличение на пенсионната възраст и ограничаване и лишаване от безплатна медицинска помощ на милиони български граждани. И на двата процеса е придадена форма на провеждане на някакви реформи, които се изразяват единствено с орязване на конституционните права гражданите. Като прибавим към това и увеличаващата се хронична безработица и цялостното обедняване на населението, политиката на правителството в социалната сфера и здравеопазването придобива характера на геноцид над българския народ.
Като ЗАКЛЮЧЕНИЕ не ни остава нищо друго, освен да повторим анонсираната по-горе оценка СЛАБ /2/. Не би имало нищо фатално в тази слаба оценка ако тя можеше да бъде поправена. Случаят с настоящата четворна коалиция, обаче, не е такъв. Негативните резултати от нейното управление не са плод на грешки, а на умишлено водена политика на ограбване на страната и слугуване на чужди интереси, в резултат на която е директно застрашено съществуването на българската държава през следващите няколко десетилетия.
След 100 дни спокойствие и пълна толерантност от страна и на противници, и на подкрепящи кабинета /за разлика от предшестващото го редовно правителство на Орешарски, принудено да работи в условията на ежедневен натиск от организираните от опозицията противозаконни улични протести и безредици/, дойде ред на оценките за работата му. Малко изненадващо вместо отчет на министър-председателя в общественото пространство се тиражираха самохвалебствени и розови самооценки на вицепремиерите, които трябваше да втълпят на обществото, че много е случило с втория мандат на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт и ръководеното от него правителство. Малко странно, но в самото начало на оценката си за стоте дни на кабинета вицепремиерът Румяна Бъчварова извежда на първо място като голям правителствен успех разработването на програмата, в която са разписани приоритетите, целите и мерките на правителството, нещо което се съдържа в програмната декларация на коалиционните партньори при сключването на коалиционното споразумение за съставянето на коалиционния кабинет по формулата 2+1+1. Три месеца и половина след конституирането си правителството изтъква като най-голям свой успех програмата си, която е, всъщност, е заложена в коалиционното споразумение и, забележете, следващата стъпка щяла да бъде разработването на индикатори за отчитане работата по изпълнение на задачите, залегнали в правителствената програма. Не може да не направи впечатление и фразата: "Имаме четири вицепремиери и това е съзнателно управленско решение, чиято цел е да оптимизира процесите на управление." Общата фразеология и никаква конкретика преобладава и в оценките на другите вице-та, като Томислав Дончев внася известно разнообразие с предизвикващата ако не смях, поне усмивки, фраза: "Когато всеки ден някой ти диша във врата, това зарежда цялата конструкция с една вътрешна самокритичност". Какво дишане, какъв врат, каква конструкция, каква самокритичност? Кунева и Калфин също смятат първите 100 дни на правителството за изключително успешни. Вероятно министър-председателят Борисов е бил посъветван от PR-ите си да остави самохвалствата на заместниците си. Все пак при оценка за качеството на едно управление по-важно е мнението на обикновените избиратели, независимо дали да привърженици на управляващите или на опозицията. Според любимата на министър-председателя социологическа агенция "Алфа Рисърч", на която самият той казва, че има доверие, след първите сто дни на кабинета недоверието към него е 36%. Според "Галъп" недоверието е дори по-високо - 56%.Същият показател за правителството на Орешарски е 29% при почти еднакво доверие - около 23%. Накратко казано, кабинетът "Борисов-2" на четворната коалиция "ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ" със стабилно парламентарно мнозинство и действащ в абсолютно спокойни следизборни условия, за каквито кабинетът "Орешарски" не можеше и да мечтае, след сто дни управление консумира цели 7% неодобрение в повече от предшествениците. За това, разбира се, има причини и първата от тях е неспазването на предизборните обещания на всеки от коалиционните партньори от правителствената коалиция. Останалите причини са в провежданата правителствена политика и разминаванията ѝ със залегналите в програмата на коалицията принципи като "върховенство на закона; добро управление; демократичност; честност и отговорност към гражданите; гарантиране на правата, сигурността и благосъстоянието на гражданите; съхраняване и развитие на националната идентичност; споделена отговорност; прозрачност; толерантност, недопускане на дискриминация и дезинтеграция; противопоставяне на езика на омразата и националпопулизма". Безспорно това са добри пожелания за всяко едно управление, стига те да бъдат приведени в действие. За съжаление това не се случи през първите сто дни на четворната коалиция. Точно обратното:
В областта на ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА /разписан на първо място приоритет в програмната декларация на коалиционното споразумение/ управляващите често акцентират върху задълбочаването на про-анлантическата и про-европейската ориентация на България, забравяйки, че това задължително трябва да става в съответствие с националните интереси на България, още повече, че влизането и в НАТО, и в Европейския съюз бе извършено без допитване на българските граждани. В резултат на провежданата външна политика правителството откровено нарушава залегналия в собствената му програма принцип на съхраняване и развитие на националната идентичност, а България във все по-голяма степен губи националния си суверенитет.
В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА вместо очакваните реформи, които да прекратят или поне да редуцират непрестанните критики от страна на Европейската комисия, скандалите не стихват, а българските граждани отново остават излъгани в надеждите си за справедливо правораздаване.
Въпреки амбиционните мерки, набелязани в правителствената програма за оживление на ИКОНОМИКАТА, то така и не се случва. Точно обратното - регистрират се по-лоши показатели от предходния период. "Подобряване на бизнессредата за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители", "структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата", "опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес" са само част от многословните мерки, които трябва да стимулират икономиката и които едва ли ще бъдат приложени. Резултатът е буксуването на икономиката и липсата на икономически растеж.
В сферата на ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ разминаването между програмните намерения и реалността е може би най-голямо. От пожелателните програмни намерения в областта на публичните финанси като "ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг" и други през 100-те дни на правителството не остава почти нищо. Безконтролното харчене на пари и покриване на отварящите се дефицити чрез все по-големи кредити е официална политика на правителството. Изтегленият вече кредит от правителството за покриване на дефицита до края на годината и решението за емитирането на няколко пъти по-голям дълг в следващите години реално вкарва страната в дългова спирала, от която при зле работеща икономика и нищожен икономически растеж България трудно би излязла.
По отношение на ЕВРОФОНДОВЕТЕ сегашното правителство продължава политиката на предишния кабинет, ръководен от Бойко Борисов, която затвърждава практиката за инфраструктурни проекти да се разчита единствено на финансиране по линия на оперативни програми на Европейския съюз и предопределя безпомощността на България да се справя със собствени сили при реализирането на по-мащабни други проекти.
За ЕНЕРГЕТИКАТА времето на образцово развиващ се отрасъл, при това с преобладаващо държавно участие става все по-далечен спомен. През последните няколко години ГЕРБ и лично Бойко Борисов имат изключителни "заслуги" за това. След спирането на проектите АЕЦ "Белене" и "Южен поток" България е изправена пред сериозна енергийна криза с далечен хоризонт напред в бъдещето. Заедно с това неизгодно сключените договори с енергоразпределителните дружества, както и с производителите на енергия от ВЕИ, обричат енергийния отрасъл на пълен колапс в най-близко време. Камуфлажните инициативи на премиера пред медиите и в Брюксел са повече от смехотворни и нямат никакъв шанс да замажат вината за пропуснатите ползи от провала на големите енергийни проекти. В областта на българската енергетика най-лошото предстои.
Поредният опит за ликвидиране на пътническите превози на БДЖ /за щастие несполучлив, благодарение на масовите протести на заетите в системата на жп-транспорта и потърпевшите граждани/ говори за последователно провеждана правителствена политика на фалит за една от най-старите държавни фирми в България с цел удовлетворяване на частни интереси в областта на ТРАНСПОРТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА.
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО продължава да запада. Контролираното от правителството избирателно насочване на паричните потоци по линия на еврофондовете в определени посоки и липсата на ефективен контрол при усвояването им поставя обикновените селски стопани в неравностойно положение, чрез което се ускорява процеса на масовото обедняване обезлюдяване на българските села.
По отношение на ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД правителството предприе редица мерки за преструктуриране на системата, които обаче, не доведоха и не се очаква да доведат до осезаеми от обществото позитивни промени. Точно обратното - наблюдава се известна ескалация в дейността и на организираната престъпност, и на битовата такава. Поредица от показни убийства са убедително свидетелство за това. МВР продължава да е губещата страна в борбата с корупцията.
Колкото и нелицеприятни да изглеждат описаните по-горе констатации за дейността на правителството през първите му сто дни, най-потресаващата част от оценката е в сферата на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО и СОЦИАЛНАТА СФЕРА. Общото между двата ресора в случая е, че и в здравеопазването, и в социалните дейности най-безогледно и най-масово се потъпкват конституционните права на българските граждани. Наистина, това се е правило и се прави от всички правителства, управлявали през последните 23 години, но именно ръководените от Бойко Борисов две правителства са най-антисоциални и нехуманни по отношение на огромни социални групи. По време на кабинета "Борисов-1" официалната безработица в България достигна рекордните 13%, увеличена бе възрастта за пенсиониране, а от медицинско обслужване бяха лишени около 1.5 милиона българи. Действителното положение беше още по-лошо тъй като реалната безработица фактически е двойно по-голяма и от конституционното си право на труд са лишени на 1 милион български граждани. Още в началото на дейността на сегашното правителство бе рестартирана процедурата за увеличение на пенсионната възраст и ограничаване и лишаване от безплатна медицинска помощ на милиони български граждани. И на двата процеса е придадена форма на провеждане на някакви реформи, които се изразяват единствено с орязване на конституционните права гражданите. Като прибавим към това и увеличаващата се хронична безработица и цялостното обедняване на населението, политиката на правителството в социалната сфера и здравеопазването придобива характера на геноцид над българския народ.
Като ЗАКЛЮЧЕНИЕ не ни остава нищо друго, освен да повторим анонсираната по-горе оценка СЛАБ /2/. Не би имало нищо фатално в тази слаба оценка ако тя можеше да бъде поправена. Случаят с настоящата четворна коалиция, обаче, не е такъв. Негативните резултати от нейното управление не са плод на грешки, а на умишлено водена политика на ограбване на страната и слугуване на чужди интереси, в резултат на която е директно застрашено съществуването на българската държава през следващите няколко десетилетия.
неделя, 19 октомври 2014 г.
Стоян Боричев. ЗАДЪЛБОЧАВА ЛИ СЕ ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ
Две седмици след изборите за 43-то Народно събрание и на седмия ден след началото на политическите консултации между парламентарно представените партии неизвестността продължава да доминира сред очакванията на отговорите по отношение на възможностите за съставяне на правителство. Единственият резултат засега е като че ли изключването от по-нататъшните сондажи на ДПС, ББЦ и "Атака", което, обаче вместо да улесни по-нататъшните консултации, по-скоро ги усложнява. При създалата се ситуация единственото сигурно нещо е невъзможността за съставяне на правителство без участието на ГЕРБ. Въпросът е дали то да бъде на малцинството, коалиционно или широка коалиция.
Естествено, на лидера на ГЕРБ и обкръжението му най-много би им се искало да съставят самостоятелно правителство на малцинството по подобие на това от 2009 г,, за което може да се каже, че вече си е осигурило парламентарна подкрепа от страна на ДПС, както и на части от другите парламентарни групи. Разликата, обаче, с 41-то Народно събрание е, че тогава на ГЕРБ не достигаха само 4 гласа за абсолютно мнозинство, които тогава лесно бяха компенсирани с привличането на чужди гласове. Ситуацията днес е коренно различна - цели 37 гласа /съизмерими с втората и третата по големина парламентарни групи поотделно/ не достигат на Бойко Борисов отново да се разположи удобно на премиерския стол. Въпреки апетитите на Реформаторите към властта те /с изключение, може би, на Кунева и хората около нея/ едва ли биха пожертвали политическото си бъдеще само и само да осигурят парламентарния комфорт на ГЕРБ. "Патриотите" от НФСБ и ВМРО демонстрираха по-голяма сговорчивост по време на консултациите, но техните гласове са твърде малко. В плаващите комбинации от гласовете на тези партии се крие ключа за евентуалното съставяне на кабинет на малцинството. Ако приемем, че това се случи, прогнозата за този кабинет не е особено добра. Едва ли не, за всяко важно заседание в пленарната зала ще трябва да се водят преговори с всяка от парламентарните групи и ежедневно да се прилагат познатите от последните няколко години парламентарни процедурни хватки. Въпреки нелошото състояние на фискалния резерв в момента, предстоящите плащания до края на 2014 и началото на 2015 г., ще лишат правителството /което и да е то/ от финансовия комфорт, на който се радваше то през 2009 г. Предстоящото увеличение на цените на електроенергията и оттам на цените на повечето стоки, както и невъзможността за по-високи пенсии и заплати, определено няма да донесат позитиви за управляващите. Не на последно място едно неуспешно управление на правителство, ръководено от Бойко Борисов, ще го отдалечи значително от мечтаната от него успешна президентска кампания след две години.
На фона на посочените обстоятелства, като че ли по-вероятно е съставянето на коалиционно правителство, в което, ако се доверим на декларираните от представителите на ГЕРБ намерения, ще бъде изключено участието на ДПС, ББЦ и "Атака". От вариантите с останалите политически сили математически най-силен е вариантът ГЕРБ-БСП-АБВ със 134 депутати. След консултациите между ГЕРБ и АБВ, прозира готовността им да управляват заедно. На Позитано 20 също има хора, на които тази идея не им е чужда, но страхът от изпадане на БСП в още по-голяма изолация и маргинализирането ѝ едва ли ще позволи това да се случи. Противоположният на този вариант стои вдясно - коалиране с РБ и ПФ с общо представителство от 126 мандата. Въпреки, че на пръв поглед тази конфигурация изглежда много вероятна, възможно е да възникнат трудности при договарянето на властовите позиции, от една страна, и поставянето на високи и трудно преодолими условия към ГЕРБ от представителите на ДСБ и СДС. Тази тяхна нагласа, както и на ДБГ, се основава на тенденцията към намаляване на гласовете за ГЕРБ при провеждане на нови избори и преливането им в по-голямата си част към Реформаторите. Съществува, разбира се, и вариант към тази коалиция да се присъедини и АБВ, но тогава везните натежават към съставяне на правителство на по-широка коалиционна основа.
Широко коалиционно правителство с подкрепа на повечето парламентарни политически сили, с изключение, може би само на "Атака", независимо дали ще се нарича или не експертно е спасителен вариант за кабинет в рамките на 43-то Народно събрание. Едно подобно формирование ще бъде в личен интерес на повечето от народните представители и макар да бъде формулирано като правителство на националното спасение или нещо подобно, то няма да се радва на голяма популярност Политически дивиденти от този вариант би извлякла ПП "Атака", която вероятно ще е в опозиция.
При тази не особено красива картина на политическата действителност в България, много е вероятно след три месеца страната отново да е в предизборна кампания. Ако това се случи, за пръв път от 25 години в България ще има зимни парламентарни избори и е възможно да настъпи някаква промяна в изборните нагласи на хората, особено ако зимата е студена и тежка. Студът и гладът са сериозни аргументи. Както и да се развият събитията във въздуха се усеща близостта на нов вот. Този факт обяснява високата политическа активност на извънпаламентарните формации, които се организират и преструктурират, регистрират се нови партии и движения. Големият въпрос за избирателите, за обществото, обаче, е не кой, а как ще управлявя, по-какъв начин и до каква степен ще бъдат решени най-острите обществени проблеми като здравеопазването, безработицата, бедността, липсата на бъдеще в България
Естествено, на лидера на ГЕРБ и обкръжението му най-много би им се искало да съставят самостоятелно правителство на малцинството по подобие на това от 2009 г,, за което може да се каже, че вече си е осигурило парламентарна подкрепа от страна на ДПС, както и на части от другите парламентарни групи. Разликата, обаче, с 41-то Народно събрание е, че тогава на ГЕРБ не достигаха само 4 гласа за абсолютно мнозинство, които тогава лесно бяха компенсирани с привличането на чужди гласове. Ситуацията днес е коренно различна - цели 37 гласа /съизмерими с втората и третата по големина парламентарни групи поотделно/ не достигат на Бойко Борисов отново да се разположи удобно на премиерския стол. Въпреки апетитите на Реформаторите към властта те /с изключение, може би, на Кунева и хората около нея/ едва ли биха пожертвали политическото си бъдеще само и само да осигурят парламентарния комфорт на ГЕРБ. "Патриотите" от НФСБ и ВМРО демонстрираха по-голяма сговорчивост по време на консултациите, но техните гласове са твърде малко. В плаващите комбинации от гласовете на тези партии се крие ключа за евентуалното съставяне на кабинет на малцинството. Ако приемем, че това се случи, прогнозата за този кабинет не е особено добра. Едва ли не, за всяко важно заседание в пленарната зала ще трябва да се водят преговори с всяка от парламентарните групи и ежедневно да се прилагат познатите от последните няколко години парламентарни процедурни хватки. Въпреки нелошото състояние на фискалния резерв в момента, предстоящите плащания до края на 2014 и началото на 2015 г., ще лишат правителството /което и да е то/ от финансовия комфорт, на който се радваше то през 2009 г. Предстоящото увеличение на цените на електроенергията и оттам на цените на повечето стоки, както и невъзможността за по-високи пенсии и заплати, определено няма да донесат позитиви за управляващите. Не на последно място едно неуспешно управление на правителство, ръководено от Бойко Борисов, ще го отдалечи значително от мечтаната от него успешна президентска кампания след две години.
На фона на посочените обстоятелства, като че ли по-вероятно е съставянето на коалиционно правителство, в което, ако се доверим на декларираните от представителите на ГЕРБ намерения, ще бъде изключено участието на ДПС, ББЦ и "Атака". От вариантите с останалите политически сили математически най-силен е вариантът ГЕРБ-БСП-АБВ със 134 депутати. След консултациите между ГЕРБ и АБВ, прозира готовността им да управляват заедно. На Позитано 20 също има хора, на които тази идея не им е чужда, но страхът от изпадане на БСП в още по-голяма изолация и маргинализирането ѝ едва ли ще позволи това да се случи. Противоположният на този вариант стои вдясно - коалиране с РБ и ПФ с общо представителство от 126 мандата. Въпреки, че на пръв поглед тази конфигурация изглежда много вероятна, възможно е да възникнат трудности при договарянето на властовите позиции, от една страна, и поставянето на високи и трудно преодолими условия към ГЕРБ от представителите на ДСБ и СДС. Тази тяхна нагласа, както и на ДБГ, се основава на тенденцията към намаляване на гласовете за ГЕРБ при провеждане на нови избори и преливането им в по-голямата си част към Реформаторите. Съществува, разбира се, и вариант към тази коалиция да се присъедини и АБВ, но тогава везните натежават към съставяне на правителство на по-широка коалиционна основа.
Широко коалиционно правителство с подкрепа на повечето парламентарни политически сили, с изключение, може би само на "Атака", независимо дали ще се нарича или не експертно е спасителен вариант за кабинет в рамките на 43-то Народно събрание. Едно подобно формирование ще бъде в личен интерес на повечето от народните представители и макар да бъде формулирано като правителство на националното спасение или нещо подобно, то няма да се радва на голяма популярност Политически дивиденти от този вариант би извлякла ПП "Атака", която вероятно ще е в опозиция.
При тази не особено красива картина на политическата действителност в България, много е вероятно след три месеца страната отново да е в предизборна кампания. Ако това се случи, за пръв път от 25 години в България ще има зимни парламентарни избори и е възможно да настъпи някаква промяна в изборните нагласи на хората, особено ако зимата е студена и тежка. Студът и гладът са сериозни аргументи. Както и да се развият събитията във въздуха се усеща близостта на нов вот. Този факт обяснява високата политическа активност на извънпаламентарните формации, които се организират и преструктурират, регистрират се нови партии и движения. Големият въпрос за избирателите, за обществото, обаче, е не кой, а как ще управлявя, по-какъв начин и до каква степен ще бъдат решени най-острите обществени проблеми като здравеопазването, безработицата, бедността, липсата на бъдеще в България
петък, 3 октомври 2014 г.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2014
Двадесет и пет политически партии и коалиции ще премерят в неделя сили за извоюване на правото да участват пряко във властта чрез присъствието си в Народното събрание. Двеста и четиридесет техни представители ще се закълнат в спазването на Конституцията и законите на Република България. Равносметката от прилагането на демократичната българска конституция в 23-годишната ѝ история е печална. Управляващите досега, които и да са те, я използваха предимно да се кълнат в нея, след което забравяха за съществуването ѝ. Дали нещо ще се промени след изборите за 43-то обикновено народно събрание? Едва ли, при положение, че по-голяма част от политическите сили - кандидати за властта открито пледират за промяна на основния закон на България, без някога да са се съобразявали с него, бидейки във властта или извън нея. Дали ще се намери парламентарно представена политическа сила, която да придаде на съществуващите закони конституционно звучене и настойчиво да отстоява конституционните разпоредби при създаването на нови такива. Ще продължат ли народните избраници да стоят с гръб към системно нарушаваните конституционни права на българските граждани и по този начин да предизвикват неодобрението и негодуванието на хиляди протестиращи българи, или ще намерят начин да внесат баланс в обществените отношения чрез мъдри решения, насочени към решаването на най-актуалните проблеми на обществото?
Отговорите на тези и много други въпроси до голяма степен зависят от суверена - негово величество българският избирател, който трябва правилно да прецени кой е достоен и способен да управлява в интерес на цялото общество.
сряда, 18 септември 2013 г.
Стоян Боричев. КОНТРАПРОТЕСТЪТ
"Контрапротест - шанс за Орешарски, шанс за България" е спонтанно организирана във Фейсбук група в подкрепа на новосформираното правителство на Пламен Орешарски, в отговор на протестите срещу него и исканията за оставката му. Групата е сформирана на 18 юни 2013 г. като първоначалното и наименование е "Антипротест". Основателят и Роси Борисова, която е активен участник във февруарските протести, добавя няколко имена в групата, след което броят на участниците в нея започва да расте лавинообразно и за 2-3 дни надхвърля 2000 души.
На 22 юни 2013 г. София е домакин на заседание на ПЕС. Протестиращите срещу правителството на Орешарски решават да окупират Националния дворец на културата, където заседават европейските социалисти и да попречат на работата им с цел да дискредитират БСП, нейния председател Сергей Станишев и българското правителство. Във Фейсбук се ражда идеята "Антипротест" да се противопостави на незаконните им действия, с което да подкрепи морално правителството и излъчилото го парламентарно мнозинство. Групичката на антипротестиращите, обаче, пред пилоните на НДК е малка и е освиркана и обиждана от страна на "окупаторите" и не след дълго е блокирана и изведена от района от органите на реда.
Още същия ден, след тази първа изява /за съжаление неуспешна/ на антипротестиращите, в социалните мрежи започва активна обмяна на мнения с оглед да се създаде по-добра организация за бъдещи действия на групата. Така се стига до решението да се проведе събрание, на което да се очертаят посоките на действие. На 23 юни 2013 г. в 18.00 часа пред пилоните до НДК се събират 13 души от групата, сред които Роси Борисова, Радослав Гочев, Северин Сабахи, Нина Гергова, Петър Витанов, Стоян Боричев и други. Събранието решава да започне регулярно провеждане на митинги в подкрепа на правителството като за начална дата е определена 26 юни 2013 г. с начален час 18.00. Дотогава се извършва подготовка като отпечатване на плакати, набавяне на знамена, уведомяване на общината за мероприятието, синхронизиране на провеждането му с органите на МВР, информиране на медиите за събитието.
На 26 юни се провежда първият митинг в подкрепа на кабинета. Присъстват около 150 души, представители на различни възрасти, професии, партии, движения и социални групи. Поради липса на озвучаване изказванията не са много, но хората се опознават помежду си и независимо от някои различия лесно намират общ език, обединени от общата цел - подкрепа за правителството на Орешарски и недопускане завръщането на Бойко Борисов и ГЕРБ в изпълнителната власт. Междувременно страницата на групата във Фейсбук е хакната, което налага прехвърлянето на членовете и в нова ФБ-група с ново име "Контрапротест - шанс за Орешарски, шанс за България". Медийният интерес към изявите на групата е голям, което допринася за бързото и популяризиране в страната. Първоначално групи от различни краища на България идват в София на Пилоните, за да изразят подкрепата си за кабинета, а не след дълго се ражда идеята за провеждане на контрапротести в различни градове, сред които трябва да отбележим Видин, Шумен, Силистра, Стара Загора и други. Още след първите два-три митинга започва организиране на подписки в подкрепа на правителството, а след около три седмици от началото, стартира подписка с искане за оставка на президента. В началото на август при организаторите от Пилоните започват да постъпват покани за участие в митинги извън София. Пръв такъв митинг се провежда в Нова Загора с организатор Васил Стоянов. Следват Благоевград, Троян, Кърджали, Шумен, Видин, Велико Търново, Петрич.
Равносметката за изминалите два и половина месеца от създаването на групата "Контрапротест - шанс за Орешарски, шанс за България" e нарастването на броя на членовете и до около 5500, проведени са над 60 митинга в подкрепа на правителството, събрани са над 710000 подписа със същата цел, членове на групата участват в няколко десетки телевизионни предавания и дискусии, в цялата страна хората разбират, че правителството на Пламен Орешарски има и своите активни поддържници, които му оказват своята безрезервна подкрепа в защита на резултатите от майските парламентарни избори, в защита на демокрацията в България.
На 22 юни 2013 г. София е домакин на заседание на ПЕС. Протестиращите срещу правителството на Орешарски решават да окупират Националния дворец на културата, където заседават европейските социалисти и да попречат на работата им с цел да дискредитират БСП, нейния председател Сергей Станишев и българското правителство. Във Фейсбук се ражда идеята "Антипротест" да се противопостави на незаконните им действия, с което да подкрепи морално правителството и излъчилото го парламентарно мнозинство. Групичката на антипротестиращите, обаче, пред пилоните на НДК е малка и е освиркана и обиждана от страна на "окупаторите" и не след дълго е блокирана и изведена от района от органите на реда.
Още същия ден, след тази първа изява /за съжаление неуспешна/ на антипротестиращите, в социалните мрежи започва активна обмяна на мнения с оглед да се създаде по-добра организация за бъдещи действия на групата. Така се стига до решението да се проведе събрание, на което да се очертаят посоките на действие. На 23 юни 2013 г. в 18.00 часа пред пилоните до НДК се събират 13 души от групата, сред които Роси Борисова, Радослав Гочев, Северин Сабахи, Нина Гергова, Петър Витанов, Стоян Боричев и други. Събранието решава да започне регулярно провеждане на митинги в подкрепа на правителството като за начална дата е определена 26 юни 2013 г. с начален час 18.00. Дотогава се извършва подготовка като отпечатване на плакати, набавяне на знамена, уведомяване на общината за мероприятието, синхронизиране на провеждането му с органите на МВР, информиране на медиите за събитието.
 |
| Първият митинг в подкрепа на кабинета Орешарски на 26 юни 2013 г. |
Равносметката за изминалите два и половина месеца от създаването на групата "Контрапротест - шанс за Орешарски, шанс за България" e нарастването на броя на членовете и до около 5500, проведени са над 60 митинга в подкрепа на правителството, събрани са над 710000 подписа със същата цел, членове на групата участват в няколко десетки телевизионни предавания и дискусии, в цялата страна хората разбират, че правителството на Пламен Орешарски има и своите активни поддържници, които му оказват своята безрезервна подкрепа в защита на резултатите от майските парламентарни избори, в защита на демокрацията в България.
четвъртък, 27 юни 2013 г.
понеделник, 24 юни 2013 г.
МИТИНГ/ХЕПЪНИНГ - ПОДКРЕПА ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОРЕШАРСКИ
Митингът се организира от спонтанно формираната преди няколко дни група във Фейсбук "Антипротест - Долу ГЕРБ". Участниците в групата са членове и симпатизанти на различни политически формации, както и на граждани с независими възгледи, в подкрепа на кабинета "Орешарски", за да му бъде даден шанс да изведе страната от политическата криза след престъпното управление на ГЕРБ, както и да се даде ход на наказателно преследване на виновните лица за дълбоката икономическа криза през последните няколко години. Контрапротестът ще се провежда пред НДК всеки ден от 18.00 часа от сряда до неделя включително.
Абонамент за:
Публикации (Atom)