Стоян Боричев. ЗАДЪЛБОЧАВА ЛИ СЕ ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ

      Две седмици след изборите за 43-то Народно събрание и на седмия ден след началото на политическите консултации между парламентарно представените партии неизвестността продължава да доминира сред очакванията на отговорите по отношение на възможностите за съставяне на правителство. Единственият резултат засега е като че ли изключването от по-нататъшните сондажи на ДПС, ББЦ и "Атака", което, обаче вместо да улесни по-нататъшните консултации, по-скоро ги усложнява. При създалата се ситуация единственото сигурно нещо е невъзможността за съставяне на правителство без участието на ГЕРБ. Въпросът е дали то да бъде на малцинството, коалиционно или широка коалиция.
      Естествено, на лидера на ГЕРБ и обкръжението му най-много би им се искало да съставят самостоятелно правителство на малцинството по подобие на това от 2009 г,, за което може да се каже, че вече си е осигурило парламентарна подкрепа от страна на ДПС, както и на части от другите парламентарни групи. Разликата, обаче, с 41-то Народно събрание е, че тогава на ГЕРБ не достигаха само 4 гласа за абсолютно мнозинство, които тогава лесно бяха компенсирани с привличането на чужди гласове. Ситуацията днес е коренно различна - цели 37 гласа /съизмерими с втората и третата по големина парламентарни групи поотделно/ не достигат на Бойко Борисов отново да се разположи удобно на премиерския стол. Въпреки апетитите на Реформаторите към властта те /с изключение, може би, на Кунева и хората около нея/ едва ли биха пожертвали политическото си бъдеще само и само да осигурят парламентарния комфорт на ГЕРБ. "Патриотите" от НФСБ и ВМРО демонстрираха по-голяма сговорчивост по време на консултациите, но техните гласове са твърде малко. В плаващите комбинации от гласовете на тези партии се крие ключа за евентуалното съставяне на кабинет на малцинството. Ако приемем, че това се случи, прогнозата за този кабинет не е особено добра. Едва ли не, за всяко важно заседание в пленарната зала ще трябва да се водят преговори с всяка от парламентарните групи и ежедневно да се прилагат познатите от последните няколко години  парламентарни процедурни хватки. Въпреки нелошото състояние на фискалния резерв в момента, предстоящите плащания до края на 2014 и началото на 2015 г., ще лишат правителството /което и да е то/ от финансовия комфорт, на който се радваше то през 2009 г. Предстоящото увеличение на цените на електроенергията и оттам на цените на повечето стоки, както и невъзможността за по-високи пенсии и заплати, определено няма да донесат позитиви за управляващите. Не на последно място едно неуспешно управление на правителство, ръководено от Бойко Борисов, ще го отдалечи значително от мечтаната от него успешна президентска кампания след две години.
      На фона на посочените обстоятелства, като че  ли по-вероятно е съставянето на коалиционно правителство, в което, ако се доверим на декларираните от представителите на ГЕРБ намерения, ще бъде изключено участието на ДПС, ББЦ и "Атака". От вариантите с останалите политически сили математически най-силен е вариантът ГЕРБ-БСП-АБВ със 134 депутати. След консултациите между ГЕРБ и АБВ, прозира готовността им да управляват заедно. На Позитано 20 също има хора, на които тази идея не им е чужда, но страхът от изпадане на БСП в още по-голяма изолация и маргинализирането ѝ едва ли ще позволи това да се случи. Противоположният на този вариант стои вдясно - коалиране с РБ и ПФ с общо представителство от 126 мандата. Въпреки, че на пръв поглед тази конфигурация изглежда много вероятна, възможно е да възникнат трудности при договарянето на властовите позиции, от една страна, и поставянето на високи и трудно преодолими условия към ГЕРБ от представителите на ДСБ и СДС. Тази тяхна нагласа, както и на ДБГ, се основава на тенденцията към намаляване на гласовете за ГЕРБ при провеждане на нови избори и преливането им в по-голямата си част към Реформаторите. Съществува, разбира се, и вариант към тази коалиция да се присъедини и АБВ, но тогава везните натежават към съставяне на правителство на по-широка коалиционна основа.
      Широко коалиционно правителство с подкрепа на повечето парламентарни политически сили, с изключение, може би само на "Атака", независимо дали ще се нарича или не експертно е спасителен вариант за кабинет в рамките на 43-то Народно събрание. Едно подобно формирование ще бъде в личен интерес на повечето от народните представители и макар да бъде формулирано като правителство на националното спасение или нещо подобно, то няма да се радва на голяма популярност Политически дивиденти от този вариант би извлякла ПП "Атака", която вероятно ще е в опозиция.
      При тази не особено красива картина на политическата действителност в България, много е вероятно след три месеца страната отново да е в предизборна кампания. Ако това се случи, за пръв път от 25 години в България ще има зимни парламентарни избори и е възможно да настъпи някаква промяна в изборните нагласи на хората, особено ако зимата е студена и тежка. Студът и гладът са сериозни аргументи. Както и да се развият събитията във въздуха се усеща близостта на нов вот. Този факт обяснява високата политическа активност на извънпаламентарните формации, които се организират и преструктурират, регистрират се нови партии и движения. Големият въпрос за избирателите, за обществото, обаче,  е не кой, а как ще управлявя, по-какъв начин и до каква степен ще бъдат решени най-острите обществени проблеми като здравеопазването, безработицата, бедността, липсата на бъдеще в България

                                                                                       

ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2014

      Двадесет и пет политически партии и коалиции ще премерят в неделя сили за извоюване на правото да участват пряко във властта чрез присъствието си в Народното събрание. Двеста и четиридесет техни представители ще се закълнат в спазването на Конституцията и законите на Република България. Равносметката от прилагането на демократичната българска конституция в 23-годишната ѝ история  е печална. Управляващите досега, които и да са те, я използваха предимно да се кълнат в нея, след което забравяха за съществуването ѝ. Дали нещо ще се промени след изборите за 43-то обикновено народно събрание? Едва ли, при положение, че по-голяма част от политическите сили - кандидати за властта открито пледират за промяна на основния закон на България, без някога да са се съобразявали с него, бидейки във властта или извън нея. Дали ще се намери парламентарно представена политическа сила, която  да придаде на съществуващите закони  конституционно звучене и настойчиво да отстоява конституционните разпоредби при създаването на нови такива. Ще продължат ли народните избраници да стоят с гръб към системно нарушаваните конституционни права на българските граждани и по този начин да предизвикват неодобрението и негодуванието на хиляди протестиращи българи, или ще намерят начин да внесат баланс в обществените отношения чрез мъдри решения, насочени към решаването на най-актуалните проблеми на обществото? 

      Отговорите на тези и много други въпроси до голяма степен зависят от  суверена - негово величество българският избирател, който трябва правилно да прецени кой е достоен и способен да управлява в интерес на цялото общество.