Не е трудно да се даде оценка на правителство, което за сто дни е направило 100 и повече гафа. Ясно е, че тя е слаба. Още при преговорите за формирането му беше ясно, че след заклинанията на партийни лидери /Кунева, Кънев, Лукарски, Симеонов/ в никакъв случай да не се коалират с ГЕРБ, както и след предизборните изявленията на Бойко Борисов, че ако ГЕРБ няма абсолютно мнозинство няма да участва в коалиции, ако тази коалиция стане факт, тя ще бъде на безпринципна основа, в разрез с предизборните обещания на всеки от коалиционните партньори и единствено в тясно партиен и личен интерес на съставляващите я партии, фракции и лица. Ясно е, че подобно формирование може да функционира единствено на принципа на орела, рака и щуката и с оглед на неизвестността по отношение на продължителността на съществуването му, основната му цел ще бъде по най-бързия начин да се окопае здраво във властта и да задвижи всички механизми, които да му гарантират максимално извличане на партийни и лични дивиденти.
След 100 дни спокойствие и пълна толерантност от страна и на противници, и на подкрепящи кабинета /за разлика от предшестващото го редовно правителство на Орешарски, принудено да работи в условията на ежедневен натиск от организираните от опозицията противозаконни улични протести и безредици/, дойде ред на оценките за работата му. Малко изненадващо вместо отчет на министър-председателя в общественото пространство се тиражираха самохвалебствени и розови самооценки на вицепремиерите, които трябваше да втълпят на обществото, че много е случило с втория мандат на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт и ръководеното от него правителство. Малко странно, но в самото начало на оценката си за стоте дни на кабинета вицепремиерът Румяна Бъчварова извежда на първо място като голям правителствен успех разработването на програмата, в която са разписани приоритетите, целите и мерките на правителството, нещо което се съдържа в програмната декларация на коалиционните партньори при сключването на коалиционното споразумение за съставянето на коалиционния кабинет по формулата 2+1+1. Три месеца и половина след конституирането си правителството изтъква като най-голям свой успех програмата си, която е, всъщност, е заложена в коалиционното споразумение и, забележете, следващата стъпка щяла да бъде разработването на индикатори за отчитане работата по изпълнение на задачите, залегнали в правителствената програма. Не може да не направи впечатление и фразата: "Имаме четири вицепремиери и това е съзнателно управленско решение, чиято цел е да оптимизира процесите на управление." Общата фразеология и никаква конкретика преобладава и в оценките на другите вице-та, като Томислав Дончев внася известно разнообразие с предизвикващата ако не смях, поне усмивки, фраза: "Когато всеки ден някой ти диша във врата, това зарежда цялата конструкция с една вътрешна самокритичност". Какво дишане, какъв врат, каква конструкция, каква самокритичност? Кунева и Калфин също смятат първите 100 дни на правителството за изключително успешни. Вероятно министър-председателят Борисов е бил посъветван от PR-ите си да остави самохвалствата на заместниците си. Все пак при оценка за качеството на едно управление по-важно е мнението на обикновените избиратели, независимо дали да привърженици на управляващите или на опозицията. Според любимата на министър-председателя социологическа агенция "Алфа Рисърч", на която самият той казва, че има доверие, след първите сто дни на кабинета недоверието към него е 36%. Според "Галъп" недоверието е дори по-високо - 56%.Същият показател за правителството на Орешарски е 29% при почти еднакво доверие - около 23%. Накратко казано, кабинетът "Борисов-2" на четворната коалиция "ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ" със стабилно парламентарно мнозинство и действащ в абсолютно спокойни следизборни условия, за каквито кабинетът "Орешарски" не можеше и да мечтае, след сто дни управление консумира цели 7% неодобрение в повече от предшествениците. За това, разбира се, има причини и първата от тях е неспазването на предизборните обещания на всеки от коалиционните партньори от правителствената коалиция. Останалите причини са в провежданата правителствена политика и разминаванията ѝ със залегналите в програмата на коалицията принципи като "върховенство на закона; добро управление; демократичност; честност и отговорност към гражданите; гарантиране на правата, сигурността и благосъстоянието на гражданите; съхраняване и развитие на националната идентичност; споделена отговорност; прозрачност; толерантност, недопускане на дискриминация и дезинтеграция; противопоставяне на езика на омразата и националпопулизма". Безспорно това са добри пожелания за всяко едно управление, стига те да бъдат приведени в действие. За съжаление това не се случи през първите сто дни на четворната коалиция. Точно обратното:
В областта на ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА /разписан на първо място приоритет в програмната декларация на коалиционното споразумение/ управляващите често акцентират върху задълбочаването на про-анлантическата и про-европейската ориентация на България, забравяйки, че това задължително трябва да става в съответствие с националните интереси на България, още повече, че влизането и в НАТО, и в Европейския съюз бе извършено без допитване на българските граждани. В резултат на провежданата външна политика правителството откровено нарушава залегналия в собствената му програма принцип на съхраняване и развитие на националната идентичност, а България във все по-голяма степен губи националния си суверенитет.
В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА вместо очакваните реформи, които да прекратят или поне да редуцират непрестанните критики от страна на Европейската комисия, скандалите не стихват, а българските граждани отново остават излъгани в надеждите си за справедливо правораздаване.
Въпреки амбиционните мерки, набелязани в правителствената програма за оживление на ИКОНОМИКАТА, то така и не се случва. Точно обратното - регистрират се по-лоши показатели от предходния период. "Подобряване на бизнессредата за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители", "структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата", "опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес" са само част от многословните мерки, които трябва да стимулират икономиката и които едва ли ще бъдат приложени. Резултатът е буксуването на икономиката и липсата на икономически растеж.
В сферата на ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ разминаването между програмните намерения и реалността е може би най-голямо. От пожелателните програмни намерения в областта на публичните финанси като "ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг" и други през 100-те дни на правителството не остава почти нищо. Безконтролното харчене на пари и покриване на отварящите се дефицити чрез все по-големи кредити е официална политика на правителството. Изтегленият вече кредит от правителството за покриване на дефицита до края на годината и решението за емитирането на няколко пъти по-голям дълг в следващите години реално вкарва страната в дългова спирала, от която при зле работеща икономика и нищожен икономически растеж България трудно би излязла.
По отношение на ЕВРОФОНДОВЕТЕ сегашното правителство продължава политиката на предишния кабинет, ръководен от Бойко Борисов, която затвърждава практиката за инфраструктурни проекти да се разчита единствено на финансиране по линия на оперативни програми на Европейския съюз и предопределя безпомощността на България да се справя със собствени сили при реализирането на по-мащабни други проекти.
За ЕНЕРГЕТИКАТА времето на образцово развиващ се отрасъл, при това с преобладаващо държавно участие става все по-далечен спомен. През последните няколко години ГЕРБ и лично Бойко Борисов имат изключителни "заслуги" за това. След спирането на проектите АЕЦ "Белене" и "Южен поток" България е изправена пред сериозна енергийна криза с далечен хоризонт напред в бъдещето. Заедно с това неизгодно сключените договори с енергоразпределителните дружества, както и с производителите на енергия от ВЕИ, обричат енергийния отрасъл на пълен колапс в най-близко време. Камуфлажните инициативи на премиера пред медиите и в Брюксел са повече от смехотворни и нямат никакъв шанс да замажат вината за пропуснатите ползи от провала на големите енергийни проекти. В областта на българската енергетика най-лошото предстои.
Поредният опит за ликвидиране на пътническите превози на БДЖ /за щастие несполучлив, благодарение на масовите протести на заетите в системата на жп-транспорта и потърпевшите граждани/ говори за последователно провеждана правителствена политика на фалит за една от най-старите държавни фирми в България с цел удовлетворяване на частни интереси в областта на ТРАНСПОРТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА.
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО продължава да запада. Контролираното от правителството избирателно насочване на паричните потоци по линия на еврофондовете в определени посоки и липсата на ефективен контрол при усвояването им поставя обикновените селски стопани в неравностойно положение, чрез което се ускорява процеса на масовото обедняване обезлюдяване на българските села.
По отношение на ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД правителството предприе редица мерки за преструктуриране на системата, които обаче, не доведоха и не се очаква да доведат до осезаеми от обществото позитивни промени. Точно обратното - наблюдава се известна ескалация в дейността и на организираната престъпност, и на битовата такава. Поредица от показни убийства са убедително свидетелство за това. МВР продължава да е губещата страна в борбата с корупцията.
Колкото и нелицеприятни да изглеждат описаните по-горе констатации за дейността на правителството през първите му сто дни, най-потресаващата част от оценката е в сферата на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО и СОЦИАЛНАТА СФЕРА. Общото между двата ресора в случая е, че и в здравеопазването, и в социалните дейности най-безогледно и най-масово се потъпкват конституционните права на българските граждани. Наистина, това се е правило и се прави от всички правителства, управлявали през последните 23 години, но именно ръководените от Бойко Борисов две правителства са най-антисоциални и нехуманни по отношение на огромни социални групи. По време на кабинета "Борисов-1" официалната безработица в България достигна рекордните 13%, увеличена бе възрастта за пенсиониране, а от медицинско обслужване бяха лишени около 1.5 милиона българи. Действителното положение беше още по-лошо тъй като реалната безработица фактически е двойно по-голяма и от конституционното си право на труд са лишени на 1 милион български граждани. Още в началото на дейността на сегашното правителство бе рестартирана процедурата за увеличение на пенсионната възраст и ограничаване и лишаване от безплатна медицинска помощ на милиони български граждани. И на двата процеса е придадена форма на провеждане на някакви реформи, които се изразяват единствено с орязване на конституционните права гражданите. Като прибавим към това и увеличаващата се хронична безработица и цялостното обедняване на населението, политиката на правителството в социалната сфера и здравеопазването придобива характера на геноцид над българския народ.
Като ЗАКЛЮЧЕНИЕ не ни остава нищо друго, освен да повторим анонсираната по-горе оценка СЛАБ /2/. Не би имало нищо фатално в тази слаба оценка ако тя можеше да бъде поправена. Случаят с настоящата четворна коалиция, обаче, не е такъв. Негативните резултати от нейното управление не са плод на грешки, а на умишлено водена политика на ограбване на страната и слугуване на чужди интереси, в резултат на която е директно застрашено съществуването на българската държава през следващите няколко десетилетия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар