Когато става дума за най-значими нарушения на Конституцията, неизбежно се замисляме кои конституционни разпоредби са най-пренебрегвани и потъпквани. Еднозначният отговор е, че няма по-важни или маловажни текстове в Основния закон. Все пак, някои от тях са нарушавани по-често, дори ежедневно, без  адекватна реакция от страна както на управляващите, така и на  правоохратетелните или законотворските органи.

      Може да звучи банално, но милиони българи непрекъснато са жертва на пасивността и неспособността на държавата и държавните органи да изпълнят ангажиментите си по отношение на Чл. 16 и Чл. 48 от Конституцията, гарантиращи правото на труд, например, или на Чл. 52, даващ право на българските граждани на здравно осигуряване и безплатно медицинско обслужване. Разбира се, гаранциите за живота , достойнството и правата на личността и създаването на условия за свободното развитие  и за гражданско общество, фиксирани в чл.4(2), са не по-малко важни, но като че ли за тях се сещаме не така често, както за  ежедневните проблеми. Още по-рядко се, веднъж на четири години, се сещаме за не дотам гарантираните ни от Чл. 42 избирателни права след поредната поправка на избирателния закон.