Когато става дума за най-значими нарушения на Конституцията, неизбежно се замисляме кои конституционни разпоредби са най-пренебрегвани и потъпквани. Еднозначният отговор е, че няма по-важни или маловажни текстове в Основния закон. Все пак, някои от тях са нарушавани по-често, дори ежедневно, без  адекватна реакция от страна както на управляващите, така и на  правоохратетелните или законотворските органи.

      Може да звучи банално, но милиони българи непрекъснато са жертва на пасивността и неспособността на държавата и държавните органи да изпълнят ангажиментите си по отношение на Чл. 16 и Чл. 48 от Конституцията, гарантиращи правото на труд, например, или на Чл. 52, даващ право на българските граждани на здравно осигуряване и безплатно медицинско обслужване. Разбира се, гаранциите за живота , достойнството и правата на личността и създаването на условия за свободното развитие  и за гражданско общество, фиксирани в чл.4(2), са не по-малко важни, но като че ли за тях се сещаме не така често, както за  ежедневните проблеми. Още по-рядко се, веднъж на четири години, се сещаме за не дотам гарантираните ни от Чл. 42 избирателни права след поредната поправка на избирателния закон.

ПО ПЪТЯ НА НЕКОНСТИТУЦИОННОСТТА

      Още с приемането на Конституцията на 12 юли и влизането й в сила на следващия ден – 13 юли 1990 г., тя става обект на критики и несъгласие, процес, започнал още по време на дебатите преди приемането й и който продължава и до днес. Тонът за това дава опозицията по време на Седмото Велико народно събрание, по точно онази част от нея, която е против приемането на основния закон, известна с така наречения „протест на трийсет и деветимата".  Разбира се, съгласно чл. 39  от същата тази конституция всеки  има право да изразява и разпространява мнението си, стига с това да не потъпква правата на други, както и да не призовава към насилствена промяна на конституционно-установения ред. Не така стоят нещата, обаче,  с държавните органи, те са призвани да бранят Конституцията от посегателства и да преследват с цялата строгост на закона опитите за заобикалянето на конституционните принципи. По друг сценарий, за съжаление, се развиват събитията след разпускането на Великото народно събрание.

      Като пръв противоконституционен акт може да се смята регистрирането на Движението за права и свободи за участие в парламентарните избори през 1991 г. И като структура, и като политическо ръководство, то е наследник и продължител на Турското национално-освободително движение, което като автор на поредица терористични акции през 80-те години и като пропагандатор на откъсването на територии от България,  носи типичните белези на терористична организация, която на всичкото отгоре е формирана на етнически и верски принцип и влиза в остър конфликт с текста на чл.11 (4) от Конституцията, който не допуска образуването на партии на етническа, верска и расистка основа. Така или иначе духът е пуснат от бутилката, първият прецедент е налице и оттам нататък вече всичко е лесно. Компромис след компромис с основния закон и за двадесет години над  10% от всичките 169 члена на Конституцията са нарушавани в резултат на действието или бездействието на тези, от които зависи опазването им. Ето някои от тях: Чл. 4. 5, 6 , 11, 16, 18, 19, 21, 34, 39, 41, 48, 51, 52, 60.

Нарушаването на Конституцията - многогодишна ежедневна практика на управляващите

      НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСНУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ  е най-дългата дума в българския език, но не това е причината  да я избера за име на моя блог. По-важното е съдържанието, което тя носи: Не извършвайте действия против Конституцията!
      Почти двадесет години след приемането на демократичната конституция на Република България тя е пренебрегвана, нарушавана, потъпквана, оплювана и омаловажавана именно от тези, конституционно задължение на които е да я бранят от домогванията на нейните противници.  Всички политически сили, управлявали страната през последните две десетилетия в една или друга степен са нарушавали и продължават да нарушават Конституцията. Тези противоконституционни явления се развиват предимно в две направления – по линия на приемане на нови закони и  законови поправки с противоконституционни текстове, както и по линия на неспазване на съществуващи вече закони. И в двата случая причините са едни и същи – законотворческа защита на лобистки интереси, безпомощност при справянето с големи обществени проблеми и не на последно място управленска, юридическа и политическа неграмотност. В очите на обикновения българин Конституцията е някакъв документ с чисто представителни  функции, без реална сила, нещо като президентската власт. Едва ли има някой, който да вярва в текстовете, гарантиращи основните права на българските граждани, след като те двадесет години са пренебрегвани и потъпквани, без някой управник да си е направил труда да вникне в същността на проблема и поне да се опита да каже, че това не е конституционно. Никой не се  е опитал да избърше праха от Конституцията и да я постави на пиедестал, където й е мястото. И при приемането на всеки закон най-напред  да се задава въпроса дали не противоречи на Конституцията. След като избраните за тази мисия не искат или не могат да се справят с посегателствата върху основния закон, гарантиращ  демокрацията в държавата ни, нека го направим ние. Нека всеки ден да повтаряме НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСНУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ докато те се сетят, че не са царе и велможи, а слуги на този народ.  Промените, започнали през 89-та година преминаха под лозунгите за правова държава, а къде е тя сега.  Нека отново да кажем: „Искаме си правовата държава!”

Непротивоконституционснувателствувайте!